понеделник - петък, 10:00 - 11:30

Оряхово страда от свлачища

Рейтинг:
2 2
Поройните дъждове активизираха ерозионните процеси в крайдунавския град

Народна мъдрост твърди, че гергьовският дъжд е като злато за плодородието, но когато се превръща в безкраен порой, става бедствие.

Така се случва в гр. Оряхово на брега на р. Дунав, където пороите активизират свлачищата.

Всеки знае, че съвременната улична настилка е асфалтът. Обаче в Оряхово не е точно така, защото градът се люлее върху вековно свлачище и асфалтът буквално става на юфка.

Затова по стръмните улици се използва железобетонното покритие като броня срещу природната стихия.

Но често и това не помага. Както се вижда от случилото се на улица "Захарий Стоянов", където общината е хвърлила маса пари да строи канализация и да бетонира половината улица. И вместо благодарност от живеещите на тази улица, получава безконечни жалби и оплаквания, че бетонът се пука и улицата отдолу е куха.

"Лошото е, че донякъде е цимент, а нагоре, където продължава мръсният канал, е пръст. Тая пръст преди години пропадаше на 4-5 м, та чак тръбите се виждаха. Нехайство е, няколко пъти ги затрупваха с пръст и уж заравняваха", разтревожено обяснява Марияна Карагеоргиева.

"Там е голямата беля, защото водата тръгва и почва да минава под всичкия бетон. Само със засипване не може, трябва отгоре да се хване водата и тогава това пропадане тук ще спре", разказва Петър Георгиев.

Огромната яма се разширява и дъното й не се вижда, защото продължава под железобетонното покритие. Хората се шегуват с черен хумор, че и в малкия град Оряхово тихомълком е започнал строеж на метро като софийското. Освен, че не могат да използват автомобилите си, жителите на непроходимата улица "Захарий Стоянов"  се безпокоят, че ако се наложи по спешност да дойде линейка или пожарна кола,  няма откъде да минат.

"Тая вода копае оттам, където започва улицата, чак до Дунава. Защото тя веднъж е излязла от тръбите и не може да се върне обратно. Затова не само тази улица е застрашена, а всичките улици надоу, докато стигне до Дунава, това нещо ги чака", коментира Димитър Панов.

Първата жалба хората са написали още преди три години, но досега мерките са били само козметични – да се запълни поредното пропадане с пръст, което прилича на народната поговорка: "Да се пълни каца без дъно".

Най-четени
В момента:
Поглед в бъдещето
19:00
19:05
Ислямът и Западът
20:00
21:00
Из архивите на ЦРУ