понеделник - петък, 17:00 - 19:00

Защо сме уязвими при силни земетресения

Рейтинг:
0 0
Има ли опасност за АЕЦ "Козлодуй" при по-силен трус?

Днес в рубриката "Защо" питаме защо при силно земетресение, почти цяла София, пък и България ще бъде засегната сериозно.

През последните десетилетия промените в климата зачестиха. Според сериозни учени космическите експерименти с йоносферата, която е защитният мехур на Земята от космическите лъчения, предизвикват драстични климатични промени, които са и причина за тежки земетресения.

Човешката дейност, свързана с космическите технологии влияе на фините енергийни защити на Земята, като йоносферата. Става дума за HAARP - система, създадена да наблюдава северното сияние в началото на 80-те години на миналия век. Има теория, че тя си играе опасно с йоносферата. Смята се, че системата се използва за военни цели и експерименти, с които могат изкуствено да се предизвикат природни катаклизми. Очевидци на водния ад във Варна свидетелстват за невиждана буря от мълнии и се питат дали единствено природата има пръст, предизвиквайки бедствието, отнело 13 човешки живота.

Почти всички сгради в България са подготвени за земетресение от 7-ма степен. В най-високо уязвимите сеизмични зони имат подготовка и проектни характеристики, които позволяват устойчивост до 9-та степен от 12-степенната скала. Учените са на мнение, че у нас няма засилена активност на сеизмичността и сме в относително спокойна зона. Причината е, че нашите катастрофални земетресения се натрупват с много по-малка скорост. При нас тези скорости на отместване на отделните повърхности на земните точки на земекорните блокове са много по-малки - 1-2 мм годишно, както достигат до 3-4 мм при най-активните сеизмични зони. В сравнение с 30-35 мм годишно в южноегейската зона и 8-85 мм годишно в акваторията на Тихия океан и крайбрежието на Чили. Там се наблюдават най-често земетресения от 8-9-та степен по Рихтер.

С коментар по темата в рубриката се включи проф. Емил Ботев от Института по геофизика, геодезия и география. Той обясни, че при земетресение не бива да напускаме сградата при първия трус. Можем да излезем навън, ако сме на първите етажи и знаем, че можем да го направим за 10-на секунди. Добре е да се изчака първата минута и когато затихне трусът, чак тогава да напуснем жилището, без да използваме асансьора. Навън се застава максимално далеч от сградите.
Ако се окажем приклещени в жилището, най-стабилни се оказват ъгловите пространства, като тези под рамката на вратите, малките помещения като банята. Опасността е да не се затворят вратите, предупреждават японски архитекти. Затова е важно при земетресение, да отворим вратите, за да си подсигурим изход.

При силно земетресение най-важният въпрос е какво се случва с нашата АЕЦ "Козлодуй". Има ли повод да се страхуваме - на този въпрос отговори още ръководителят на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.

Най-четени