Протест
Източник: fifa.com

Франция'38 - Титла с цената на... чифт бутонки

Третият световен шампионат всъщност е почти... европейски. Огорчени от решението на конгреса на ФИФА в Берлин от 1936 г. Мондиалът да е във Франция, основните претенденти за домакинството - аржентинците - се отказват от участие. Продължава и бойкотът на първия световен шампион Уругвай. Така през лятото на 1938 г. единствените неевропейски отбори, които пристигат във Франция, са Бразилия, Куба и Холандска Източна Индия. Във Франция кипи трескава подготовка за Мондиала. Преустройват се парижките стадиони "Коломб" (капацитет 65 000 зрители) и "Парк де Пренс" (35 000 зрители), построени са нови съоръжения в градовете Бордо и Марсилия, в задоволително състояние са комплексите в Хавър, Тулуза, Реймс, Антиб. Единственото притеснение за домакините е предстоящата Втора световна война, фашистка Германия анексира Австрия. Хитлер нарежда най-добрите австрийски състезатели да се състезават от името на Германия. Така, въпреки че е спечелила битката в квалификационната си група, Австрия не може да участва във Франция. Изключително силният за времето си тим на

Испания също се отказва

от участие. Иберийците, които преди четири години оставят отлични впечатления, са запазили основното си ядро от Мондиала в Италия. В техните редици блестят имената на звезди Ейзариге, Епифано, Фернандес, Ипиня. Страната обаче е разтърсвана от гражданска война и действащото правителство отказва да прати националния отбор зад граница в такъв тежък момент.

Въодушевен от успеха си преди четири години, старши треньорът на Италия Виторио Поцо запретва здраво ръкави и си поставя за цел да сглоби боеспособен отбор, който да защити титлата. Кръвта вода не става и първото нещо, за което сеньор Поцо настоява, е да бъде натурализиран уругвайският защитник Микеле Андреоло. Шефовете на футболната федерация на Уругвай нямат нищо против, защото така или иначе страната няма да участва, пък и ще получат солидна трансферна сума. Така на Андреоло по бързата процедура е издаден италиански паспорт. Истинската находка на Поцо обаче се казва Силвио Пиола.

Майстор на решаващите голове, останал завинаги в историята с удара "а ла Пиола" - съвършено изпълнена задна ножица. Още при дебюта си за "скуадра адзура" във Виена срещу Австрия Пиола вкарва два гола: първият именно със задна ножица, вторият - след дълъг рейд. "Като имат нападател, който още в дебютния си мач ни накара да забравим за великия Меаца, италианците съвсем спокойно могат да претендират за втора титла", пише в деня след мача австрийският печат.

Организаторите възприемат системата от 1934 г. и жребият определя следните осминафинални двойки: Германия-Швейцария, Франция-Белгия, Чехословакия-Холандия, Италия-Норвегия, Унгария-Холандска Източна Индия, Бразилия-Полша и Румъния-Куба. Швеция трябва да играе с Австрия, но заради прищявката на Хитлер скандинавците се класират директно за четвъртфиналите.

Дъжд от голове

се изсипва на стадиона в Страсбург, където играят Бразилия и Полша. Южноамериканците са пълна загадка, пристигат във Франция две седмици преди началото на шампионата, но отказват да играят контролни срещи, а тренировките им са закрити. Когато виждат за първи път бразилците, полските футболисти изпадат в смут - повечето от тях не са и подозирали до този момент, че съществуват чернокожи. Първото полувреме започва вихрено и не след дълго Бразилия вече води с 3:0 с хеттрик на Леонидас. Преди почивката Полша намалява от дузпа. През второто полувреме везните се накланят в полза на европейците, за 17 минути Вилимовски реализира два гола и изравнява - 3:3. С куриозен автогол на вратаря Мадейски Бразилия повежда с 4:3, но гол на Вилимовски секунди преди края довежда нещата до продължения. В крайна сметка Бразилия бие с 6:5, Леонидас и Вилимовски бележат по още един път.

Не скучаят и зрителите на мачовете Унгария - Холандска Източна Индия (6:0), Чехословакия - Холандия (3:1), Румъния - Куба (3:3). Във втория мач кубинците печелят изненадващо с 2:1. Истинско удоволствие на французите обаче доставя малката Швейцария. Планинците се изправят срещу "могъщата" Германия на Хитлер и успяват да устискат 1:1 в първата среща. В преиграването швейцарците губят на полувремето с 0:2, но след почивката, въпреки че играят с човек по-малко, довеждат нещата до пълен обрат – 4:2.

Изненада поднася и скромният тим на Норвегия, съставен от гимназиални учители, банкови чиновници и готвачи, който се опъва на сочения за фаворит №1 отбор на Италия. При 1:1 Брустрад вкарва гол от 30 метра. Реферът незнайно защо го отменя. Пиола носи победата с 2:1 секунди преди края.

Идва времето на четвъртфиналите. Стадион "Коломб" се пръска по шевовете. Над 100 000 са френските запалянковци без билет, които няма да могат да видят любимците си срещу Италия. Преди двубоя световните шампиони са получили кратка и ясна телеграма от Мусолини - "До края победа или смърт!". Друго явно не им и остава и италианците бият с 3:1.

На полуфинала четата на Поцо трябва да се справи с атрактивния бразилски тим. Италианците имат един голям плюс - в състава на "селесао" го няма неотразимия Леонидас. Официалният мотив е, че е контузен. Истината обаче е съвсем друга - на четвъртфинала с Чехословакия Леонидас хвърля бутонките си по старши треньора Пимента и малко след това е изваден. Поводът за държанието на футболиста не е известен. След мача двамата се скарват жестоко в съблекалнята и Пимента се заканва да прати голаджията обратно в Бразилия. Специалистите твърдят, че

ако
Леонидас беше на терена,

Бразилия нямаше да има проблеми с Италия. Освен че Леонидас липсва, "скуадра адзура" получава неоценима помощ от страна на швейцарския рефер Вютрих, материализирана в една измислена дузпа. "Ако ФИФА не вземе мерки за престъпното съдийство на европейските рефери, южноамерикански отбори няма да участват повече на такива първенства“, заявява след мача водачът на бразилската делегация Селио де Барес.

Финалът е на 19 юни на препълнения стадион "Коломб". На трибуните е лично президентът на френската република Льобрьон. И Италия, и Унгария, са с титулярните си състави и изнасят отличен мач. Италия печели с 4:2, а Виторио Поцо става първият и единствен треньор с две световни титли.

"
Вечерта бяхме уморени и щастливи. Седяхме във фоайето на хотела, гледахме купата, никой не се шегуваше, просто бяхме доволни от добре свършената работа", спомня си Поцо след години. След последната си битка великият пълководец се отказва от футбола и става спортен журналист.

финал:
Италия - Унгария 4:2

Колауси 1:0, Титкош 1:1, Пиола 2:1, Колауси 3:1, Шароши 3:2, Пиола 4:2.

Италия: Оливиери, Фони, Рава, Серантони, Андреоло, Локатели, Биавати, Меаца, Пиола, Ферари, Колауси.

Унгария: Сабо, Полгар, Биро, Салай, Сюч, Лазар, Шош, Винце, Шароши, Женгелер, Титкош.

Звезда на Мондиала: Силвио Пиола (Италия).

Голмайстор: Леонидас (Бразилия) - 8.

Идеален отбор: Оливиери (Италия), Домингос (Бразилия), Рава (Италия), Фонсиньо (Бразилия), Андреоло (Италия), Лазар (Унгария), Женгелер (Унгария), Леонидас (Бразилия), Пиола (Италия), Меаца (Италия), Колауси (Италия)

Голмайстори

Голове Играч Отбор Мачове
6 Хамес Родригес Колумбия 5
5 Томас Мюлер Германия 6
4 Неймар Бразилия 5
4 Робин Ван Перси Холандия 6
4 Лионел Меси Аржентина 6
3 Енер Валенсия Еквадор 3
3 Шчердан Шакири Швейцария 4
3 Карим Бензема Франция 5
3 Ариен Робен Холандия 6