Източник: fifa.com

Уругвай'30 - Радост за Риме, съдийски гафове и дипломатически скандали

Всичко започва две години преди началото на първия Мондиал. На 29 май 1928 година, на редовния конгрес на ФИФА в Амстердам с 25 гласа "за" и 5 "против" е прието предложението на парижкия адвокат и президент на федерацията Жул Риме за организиране на световно първенство по футбол. През следващата година на сбирка в Барселона за домакин на събитието е избран Уругвай.

Радостта на Риме е неимоверна. Проблемите пред него обаче тепърва предстоят. В определения срок нито един европейски отбор не подава заявка за участие. Уругвайците са възмутени, заплашват да напуснат ФИФА и да откажат шампионата. Разтревожен, французинът тръгва на обиколка из Стария континент и успява да склони четири отбора да пътуват за Южна Америка. Представителите на Франция, Белгия и Румъния заминават за Монтевидео с луксозния параход "Конт Верди", а югославяните пристигат с по-малкия "Флорида".

Първенството е през месец юли на 1930 г. и преминава с участието само на 13 отбора. Тимовете са разделени в четири групи, в които се играе по системата всеки срещу всеки; победителите се класират за полуфиналите, след което следват мачът за третото място и финалът.

В I група са отборите на Франция, Мексико, Аржентина и Чили; във II - Югославия, Бразилия и Боливия; в III - Уругвай, Перу и Румъния; в IV - САЩ, Белгия и Парагвай. Общото впечатление от Мондиала е, че минава под знака на

груби съдийски грешки,


допускани "случайно" в моментите, когато латиноамериканските отбори се нуждаят от едно рамо. От тези инциденти всъщност започва голямата война и съперничество между двата "най-футболни" континента.

Безспорно бразилският рефер Алмейда Рего бие всички постижения от "черната" класация. Същият дава край на мача от предварителната фаза между Аржентина и Франция при резултат 1:0 шест минути преди 90-ата в момент, когато Ланжиле от "петлите" е изскочил сам срещу вратаря Босио.

Французите вдигат лют скандал. Уругвайската публика, която ги подкрепя заради ненавистта си към "гаучосите", нахлува на терена. Намесват се и дежурните лица от ФИФА. След едночасово прекъсване Рего отново надува свирката, но пред французите така и не се открива друга голова възможност.

Рего става причина и за най-сериозния скандал на първенството. Полуфиналът Уругвай - Югославия започва със студен душ за домакините. Още в 4- ата минута балканците повеждат. В този момент се намесва Рего и зачита гол за Уругвай, отбелязан от положение на засада. Скоро след това латиноамериканците повеждат с редовно попадение. При 2:1 югославяните постигат нов гол, но страничният рефер вдига засада. По-късно Рего обяснява: "За мен ситуацията беше чиста, не исках да злепоставя колегата".

При третото попадение обаче дори и запалянковците на стадиона в Монтевидео онемяват. Нападателят на домакините Дорадо повежда твърде силно и "сянката" му в този мач Джокич престава да го следва. Топката излиза в аут и стоящият наблизо полицай я подритва обратно на терена към Анселмо. Заради шегата уругваецът леко побутва вратаря на Югославия и бие в рамката. За всеобщо учудване Рего посочва центъра.

Югославяните протестират, Арсениевич се хвърля да бие полицая, автор на головия пас. След няколкоминутна пауза мачът продължава. Изнервените гости губят с 1:6. Запитан след години за гафовете си в Уругвай, Рего отговаря философски: "По-добре да забравим лошите неща, иначе ще остареем много бързо".

Разтревожен от грешките на арбитрите, Жул Риме свиква съдийска конференция, на която лекция изнася считаният за най-добър по своето време рефер, белгиецът Джон Ланженю. Самият той също не е пощаден от критики. На двубоя САЩ - Аржентина, ядосан от свирката на Ланженю, старши треньорът на американците замеря белгиеца с намиращата се наблизо лекарска чанта. Сакът обаче удря по главата помощник-съдията Соуседо от Колумбия. "Не съжалявам за попадението, тъчреферът също подкрепяше аржентинците най-безпардонно. Соуседо губи ориентация, когато на терена са "гаучосите", спомнете си как в двубоя срещу Мексико той отсъди пет дузпи в тяхна полза", заявява американецът.

Гафовете на хората в черно обаче бледнеят пред уличните битки и

дипломатическите скандали,


разиграли се след финала Уругвай - Аржентина. Битката на Рио де ла Плата предварително е заредена с огромен заряд, за който не е ясно накъде ще избие. Началникът на полицията моли армията за помощ, ФИФА решава да допусне на стадиона до 90 000 души при капацитет 100 000. За съдия е определен Ланженю. Уругвай дава съгласие, по-късно и аржентинците обявяват, че нямат нищо против белгиецът да ръководи срещата. Той се съгласява да свири часове преди финала, чак след като е получил гаранции за сигурността си лично от кмета на Монтевидео.

В деня на мача, 30 юли, пристигат 20 000 аржентинци. Митничарите на пристанището ги обискират най-обстойно и конфискуват цял арсенал от хладни оръжия. Само броят на прибраните пистолети е 1600.

Преди началото на сблъсъка Ланженю е поставен в трудна ситуация. Капитаните на двата отбора настояват да се играе с техните топки. Белгиецът хвърля жребий: първото полувреме ще се играе с аржентинската, второто - с уругвайската топка. Домакините печелят с 4:2, а отсъжданията на рефера са безупречни.

Огорчени от провала, аржентинските запалянковци тръгват на бой по улиците на Монтевидео. Полицията също се намесва, точният брой на ранените и убитите и досега не е известен.

При завръщането си в Буенос Айрес на другия ден аржентинските фенове съобщават в отечеството си истинския резултат от финала. Дотогава сънародниците им са знаели само изхода от първото полувреме (2:1 за Аржентина). Темпераментните запалянковци организират шествие до посолството на Уругвай, сградата е напълно разрушена. Правителствата на двете страни си разменят дипломатически ноти и до началото на Втората световна война всички взаимоотношения между държавите са прекъснати.

финал: Уругвай-Аржентина 4:2

Дорадо 1:0, Пеуселе 1:1, Стабиле 1:2, Cea 2:2, Ириарте 3:2, Кастро 4:2.

Уругвай: Балестрос, Насаси, Маскерони, Андраде, Фернандес, Естидо, Дорадо, Скароне, Кастро, Cea, Ириарте.

Аржентина: Ботасо, Делаторе, Патерностер, X. Еваристо, Монти, Суарес, Пеуселе, Барало, Стабиле, Ферейра, М. Еваристо.

Звезда на Мондиала: Андраде (Уругвай).

Голмайстор: Стабиле – 8.

Идеален отбор: Якшич (Югославия), Насаси (Уругвай), Маскерони (Уругвай), Ан­драде (Уругвай), Монти (Аржентина), Естидо (Уругвай), Пеуселе (Аржентина), Скароне (Уругвай), Стабиле (Аржентина), Ферейра (Аржентина), Cea (Уругвай).

Голмайстори

Голове Играч Отбор Мачове
6 Хамес Родригес Колумбия 5
4 Неймар Бразилия 5
4 Томас Мюлер Германия 5
4 Лионел Меси Аржентина 5
3 Робин Ван Перси Холандия 3
3 Енер Валенсия Еквадор 3
3 Ариен Робен Холандия 4
3 Шчердан Шакири Швейцария 4
3 Карим Бензема Франция 5